Патрон на училището

Произведенията на Йовков са като кораб на мисълта, които странстват по вълните на времето и грижливо носят своя скъпоценен товар от поколение на поколение. Разказите му са мъдри и сърдечни приятели, които ни спомнят корените, сочат верния път, предпазват ни от заблуждения. Те са като вълшебници, които преобразяват душите. В тях е скрита родовата памет на Добруджа.

   Роден през 1880 година в Жеравна, Йовков запазва от родното си място незабравими спомени. По-късно те оживяват, преплетени със старинни легенди, с фолклорни предания, с трагичната летопис на хайдушката борба, с величието на голямата любов.

   Йордан Йовков видя и отрази в художествени образи живота по начин, по какъвто никой преди него не го е виждал и не го е отразявал. Единадесетте години, прекарани сред хората на плодородна Добруджа, му дават сюжети за някои от разказите в сборниците "Песента на колелетата", "Вечери в Антимовския хан", "Ако можеха да говорят". Неговите герои все още вървят по добруджанските пътища, привели рамене, защото са орисани с непосилен товар - да отворят очите на слепите духом, да докоснат с мелодиката на звучната Йовкова реч чувствителните струни в душите на читателите.
   Във всеки от Йовковите герои е скрита по една частица от безкрайната Божия същност.

   Писателят, с изключителна човечност, с болка и съпричастност описва героизма на обикновените бойци по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Техният копнеж по земята и родния дом, протестът им срещу жестокостта и насилието разтърсват и облагородяват. 
   Нестареещо и несъкрушимо, неподвластно на времето, в най-наситена и многообразна форма - ето какво е творчеството на Йовков. Потапяйки се в атмосферата на "Албена", "Боряна", "Старопланински легенди", "Милионерът", "Чифликът край границата", "Обикновен човек", ние излизаме по-добри, по-човечни, издигаме се над самите себе си.

   Великите и добрите хора не умират. Техният безсмъртен дух се въплъщава в произведенията им и живее вечно. Винаги, когато нашите чувства, позасипани с праха на делничните грижи и проблеми издребнеят, трябва да се върнем към Йовковото творчество. То ще ни спомни, че в живота има вечна и непомръкваща красота, че с делата си сме отговорни не само пред себе си, но и пред другите.